закъснение

Речник на българския език

закъснѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. закъснѐния, ср.
1. Закъсняване. Този влак винаги има закъснение.
2. Времето след определеното за извършване. Закъснението на влака е 20 минути.

Грешни изписвания (3)

  • закаснение
  • зъкаснение
  • зъкъснение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-къс-не-ние
членувано за-къс-не-ни-е-то
мн.ч. за-къс-не-ния
членувано за-къс-не-ни-я-та