изоставане

Речник на българския език

изоста̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • езоставане
  • езоставани
  • езоставъне
  • езоставъни
  • езуставане
  • езуставани
  • езуставъне
  • езуставъни
  • изоставани
  • изоставъне
  • изоставъни
  • изуставане
  • изуставани
  • изуставъне
  • изуставъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. изос-та-ва-не
членувано изос-та-ва-не-то
мн.ч. изос-та-ва-ния
членувано изос-та-ва-ни-я-та