увеселение

Речник на българския език

увеселѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. увеселѐния, ср. Събиране на хора за развлечение с танци, музика, забавни игри. Коледно увеселение.

Грешни изписвания (7)

  • овеселение
  • овесиление
  • овиселение
  • овисиление
  • увесиление
  • увиселение
  • увисиление

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уве-се-ле-ние
членувано уве-се-ле-ни-е-то
мн.ч. уве-се-ле-ния
членувано уве-се-ле-ни-я-та