пируване

Речник на българския език

пиру̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • перуване
  • перувани
  • перувъне
  • перувъни
  • пирувани
  • пирувъне
  • пирувъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пи-ру-ва-не
членувано пи-ру-ва-не-то
мн.ч. пи-ру-ва-ния
членувано пи-ру-ва-ни-я-та