спорт

Речник на българския език

спорт съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

спортът, спорта, мн. спортове, (два) спорта, м.
1. Еднотипни физически упражнения, които се правят системно, като периодически резултатите от тях се сравняват на състезания. Какъв спорт тренираш?
2. Физически упражнения, гимнастика. Спортът помага за укрепването на организма.
3. Прен. Хазартно увлечение, страст. Любовта е спорт за него.прил. спортен, спортна, спортно, мн. спортни.
Спортен тотализатор. — Организация за залагане при спортни състезания или в други случаи.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. спорт
непълен член спор-та
пълен член спор-тът
мн.ч. спор-то-ве
членувано спор-то-ве-те
бройна форма спор-та
звателна форма