спортен

Речник на българския език

спо̀ртен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. спорт

Грешни изписвания (1)

  • спортин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. спор-тен
непълен член спор-т-ния
пълен член спор-т-ни-ят
ж. р. спор-т-на
членувано спор-т-на-та
ср. р. спор-т-но
членувано спор-т-но-то
мн. ч. спор-т-ни
членувано спор-т-ни-те