прокарване

Речник на българския език

прока̀рване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • прокарвани
  • прокарвъне
  • прокарвъни
  • прукарване
  • прукарвани
  • прукарвъне
  • прукарвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-кар-ва-не
членувано про-кар-ва-не-то
мн.ч. про-кар-ва-ния
членувано про-кар-ва-ни-я-та