манипулация

Речник на българския език

манипула̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. манипула̀ции, ж.
1. Определени действия и движения със специално предназначение, извършвани с ръце.
2. Прен. Машинация, измама, заблуда.

Грешни изписвания (47)

  • манеполацеа
  • манеполацеъ
  • манеполацея
  • манеполациа
  • манеполациъ
  • манеполация
  • манепулацеа
  • манепулацеъ
  • манепулацея
  • манепулациа
  • манепулациъ
  • манепулация
  • маниполацеа
  • маниполацеъ
  • маниполацея
  • маниполациа
  • маниполациъ
  • маниполация
  • манипулацеа
  • манипулацеъ
  • манипулацея
  • манипулациа
  • манипулациъ
  • мънеполацеа
  • мънеполацеъ
  • мънеполацея
  • мънеполациа
  • мънеполациъ
  • мънеполация
  • мънепулацеа
  • мънепулацеъ
  • мънепулацея
  • мънепулациа
  • мънепулациъ
  • мънепулация
  • мъниполацеа
  • мъниполацеъ
  • мъниполацея
  • мъниполациа
  • мъниполациъ
  • мъниполация
  • мънипулацеа
  • мънипулацеъ
  • мънипулацея
  • мънипулациа
  • мънипулациъ
  • мънипулация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-ни-пу-ла-ция
членувано ма-ни-пу-ла-ци-я-та
мн.ч. ма-ни-пу-ла-ции
членувано ма-ни-пу-ла-ци-и-те
звателна форма