манипулиране

Речник на българския език

манипулѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • манеполиране
  • манеполиръне
  • манепулиране
  • манепулиръне
  • маниполиране
  • маниполиръне
  • манипулиръне
  • мънеполиране
  • мънеполиръне
  • мънепулиране
  • мънепулиръне
  • мъниполиране
  • мъниполиръне
  • мънипулиране
  • мънипулиръне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-ни-пу-ли-ра-не
членувано ма-ни-пу-ли-ра-не-то
мн.ч. ма-ни-пу-ли-ра-ния
членувано ма-ни-пу-ли-ра-ни-я-та