антрефиле

Речник на българския език

антрефилѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. антрефилѐта, ср. Остар. Малка статия във вестник между две колони; частно съобщение във вестник.

Грешни изписвания (7)

  • антрефеле
  • антрифеле
  • антрифиле
  • ънтрефеле
  • ънтрефиле
  • ънтрифеле
  • ънтрифиле

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ан-т-ре-фи-ле
членувано ан-т-ре-фи-ле-то
мн.ч. ан-т-ре-фи-ле-та
членувано ан-т-ре-фи-ле-та-та