възвание

Речник на българския език

възва̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. възва̀ния, ср. Призив, обръщение към обществото; апел, прокламация.

Грешни изписвания (1)

  • вазвание

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въз-ва-ние
членувано въз-ва-ни-е-то
мн.ч. въз-ва-ния
членувано въз-ва-ни-я-та