повикване

Речник на българския език

повѝкване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • повиквани
  • повиквъне
  • повиквъни
  • пувикване
  • пувиквани
  • пувиквъне
  • пувиквъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-вик-ва-не
членувано по-вик-ва-не-то
мн.ч. по-вик-ва-ния
членувано по-вик-ва-ни-я-та