зов

Речник на българския език

зов съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

зовъ̀т, зова̀, само ед., м.
1. Вик, молба, повик.
2. Обръщение, призив за някакви действия. Зов за борба.
3. Вик (в 1 знач.). От тъмнината се чу тих зов.

Грешни изписвания (1)

  • зоф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зов
непълен член зо-ва
пълен член зо-вът
мн.ч. зо-во-ве
членувано зо-во-ве-те
бройна форма зо-ва
звателна форма