зова

Речник на българския език

1. зова̀ преходен глагол от несвършен вид (тип 151ti) редактиране

Значение

зовѐш, мин. св. зова̀х, мин. прич. зова̀л, несв.
1. Кого. Надавам зов.
2. Разг. Кого. Наричам, именувам. Зовяха го Стоян Бежанарчето.
зова се. — Наричам се, именувам се.

Грешни изписвания (3)

  • зовъ
  • зува
  • зувъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице зо-ва зо-вем
2 лице зо-веш зо-ве-те
3 лице зо-ве зо-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице зо-вах зо-вах-ме
2 лице зо-ва зо-вах-те
3 лице зо-ва зо-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице зо-вях зо-вях-ме
2 лице зо-ве-ше зо-вях-те
3 лице зо-ве-ше зо-вя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице зовал съм зовала съм зовало съм зовали сме
2 лице зовал си зовала си зовало си зовали сте
3 лице зовал е зовала е зовало е зовали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях зовал бях зовала бях зовало бяхме зовали
2 лице беше зовал беше зовала беше зовало бяхте зовали
3 лице беше зовал беше зовала беше зовало бяха зовали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще зова ще зовем
2 лице ще зовеш ще зовете
3 лице ще зове ще зоват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм зовал ще съм зовала ще съм зовало ще сме зовали
2 лице ще си зовал ще си зовала ще си зовало ще сте зовали
3 лице ще е зовал ще е зовала ще е зовало ще са зовали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да зова щяхме да зовем
2 лице щеше да зовеш щяхте да зовете
3 лице щеше да зове щяха да зоват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм зовал щях да съм зовала щях да съм зовало щяхме да сме зовали
2 лице щеше да си зовал щеше да си зовала щеше да си зовало щяхте да сте зовали
3 лице щеше да е зовал щеше да е зовала щеше да е зовало щяха да са зовали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице зовял съм зовяла съм зовяло съм зовели сме
2 лице зовял си зовяла си зовяло си зовели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице зовал съм зовала съм зовало съм зовали сме
2 лице зовал си зовала си зовало си зовали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм зовал била съм зовала било съм зовало били сме зовали
2 лице бил си зовал била си зовала било си зовало били сте зовали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да зова щяла съм да зова щяло съм да зова щели сме да зовем
2 лице щял си да зовеш щяла си да зовеш щяло си да зовеш щели сте да зовете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм зовал щяла съм да съм зовала щяло съм да съм зовало щели сме да сме зовали
2 лице щял си да си зовал щяла си да си зовала щяло си да си зовало щели сте да сте зовали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих зовал бих зовала бих зовало бихме зовали
2 лице би зовал би зовала би зовало бихте зовали
3 лице би зовал би зовала би зовало биха зовали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
зо-ви зо-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род зо-ван
непълен член зо-ва-ния
пълен член зо-ва-ни-ят
женски род зо-ва-на
членувано зо-ва-на-та
среден род зо-ва-но
членувано зо-ва-но-то
множествено число зо-ва-ни
членувано зо-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род зо-вал
непълен член зо-ва-лия
пълен член зо-ва-ли-ят
женски род зо-ва-ла
членувано зо-ва-ла-та
среден род зо-ва-ло
членувано зо-ва-ло-то
множествено число зо-ва-ли
членувано зо-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род зо-вял
женски род зо-вя-ла
среден род зо-вя-ло
множествено число зо-ве-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род зо-вящ
непълен член зо-вя-щия
пълен член зо-вя-щи-ят
женски род зо-вя-ща
членувано зо-вя-ща-та
среден род зо-вя-що
членувано зо-вя-що-то
множествено число зо-вя-щи
членувано зо-вя-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

зо-вей-ки

2. зова — ед. ч. непълен член

зова е производна форма на зов (ед. ч. непълен член).

3. зова — бройна форма

зова е производна форма на зов (бройна форма).