каня

Речник на българския език

ка̀ня преходен глагол от несвършен вид (тип 173ti) редактиране

Значение

мн. ка̀ни, ж. Дребна граблива птица от семейството на ястребите, която издава характерен писък.



ка̀ниш, мин. св. ка̀них и канѝх, мин. прич. ка̀нил и канѝл, несв.
1. Кого. Повиквам, предлагам да дойде с някаква цел. Каня приятеля си на концерт. Каня я на гости.
2. Кого. Предлагам да направи нещо или да се заеме с дейност. Каних го да си вземе от баницата. Канят го за председател на кооперацията.
каня се.Разг.
1. Смятам, възнамерявам да направя нещо. Каня се да отида на село.
2. Подготвям се за нещо. Каня се за сватбата в неделя.
3. За сняг, дъжд, буря — наближавам. Кани се да вали голям дъжд.
4. На кого. Заканвам се. Кани се да му отмъсти за обидата.

Грешни изписвания (1)

  • канъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице ка-ня ка-ним
2 лице ка-ниш ка-ни-те
3 лице ка-ни ка-нят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ка-них ка-них-ме
2 лице ка-ни ка-них-те
3 лице ка-ни ка-ни-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ка-нех ка-нех-ме
2 лице ка-не-ше ка-нех-те
3 лице ка-не-ше ка-не-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице канил съм канила съм канило съм канили сме
2 лице канил си канила си канило си канили сте
3 лице канил е канила е канило е канили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях канил бях канила бях канило бяхме канили
2 лице беше канил беше канила беше канило бяхте канили
3 лице беше канил беше канила беше канило бяха канили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще каня ще каним
2 лице ще каниш ще каните
3 лице ще кани ще канят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм канил ще съм канила ще съм канило ще сме канили
2 лице ще си канил ще си канила ще си канило ще сте канили
3 лице ще е канил ще е канила ще е канило ще са канили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да каня щяхме да каним
2 лице щеше да каниш щяхте да каните
3 лице щеше да кани щяха да канят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм канил щях да съм канила щях да съм канило щяхме да сме канили
2 лице щеше да си канил щеше да си канила щеше да си канило щяхте да сте канили
3 лице щеше да е канил щеше да е канила щеше да е канило щяха да са канили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице канел съм канела съм канело съм канели сме
2 лице канел си канела си канело си канели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице канил съм канила съм канило съм канили сме
2 лице канил си канила си канило си канили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм канил била съм канила било съм канило били сме канили
2 лице бил си канил била си канила било си канило били сте канили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да каня щяла съм да каня щяло съм да каня щели сме да каним
2 лице щял си да каниш щяла си да каниш щяло си да каниш щели сте да каните
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм канил щяла съм да съм канила щяло съм да съм канило щели сме да сме канили
2 лице щял си да си канил щяла си да си канила щяло си да си канило щели сте да сте канили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих канил бих канила бих канило бихме канили
2 лице би канил би канила би канило бихте канили
3 лице би канил би канила би канило биха канили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ка-ни ка-не-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род ка-нен
непълен член ка-не-ния
пълен член ка-не-ни-ят
женски род ка-не-на
членувано ка-не-на-та
среден род ка-не-но
членувано ка-не-но-то
множествено число ка-не-ни
членувано ка-не-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ка-нил
непълен член ка-ни-лия
пълен член ка-ни-ли-ят
женски род ка-ни-ла
членувано ка-ни-ла-та
среден род ка-ни-ло
членувано ка-ни-ло-то
множествено число ка-ни-ли
членувано ка-ни-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ка-нел
женски род ка-не-ла
среден род ка-не-ло
множествено число ка-не-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род ка-нещ
непълен член ка-не-щия
пълен член ка-не-щи-ят
женски род ка-не-ща
членувано ка-не-ща-та
среден род ка-не-що
членувано ка-не-що-то
множествено число ка-не-щи
членувано ка-не-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

ка-ней-ки