викам

Речник на българския език

вѝкам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

вѝкаш, несв.
1. Издавам вик/викове; крещя. Чуваш ли, някой вика. Защо викаш?
2. Говоря високо. Не викай, говори по-спокойно, не съм глух.
3. Кого. Зова, призовавам, поканвам, повиквам. Викат ме при шефа. Пак трябва да викаме лекар. Викал си ме за нещо.
4. Разг. Какво. Казвам. Какво викаш? А пък той вика, че не може да дойде.
5. Разг. Кого. Именувам, наричам. Как те викат?
викам се.Разг. Казвам се, именувам се. Как се вика тая птичка? Това се вика работа!
същ. вѝкане, ср.

Грешни изписвания (1)

  • викъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице ви-кам ви-ка-ме
2 лице ви-каш ви-ка-те
3 лице ви-ка ви-кат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ви-ках ви-ках-ме
2 лице ви-ка ви-ках-те
3 лице ви-ка ви-ка-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ви-ках ви-ках-ме
2 лице ви-ка-ше ви-ках-те
3 лице ви-ка-ше ви-ка-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице викал съм викала съм викало съм викали сме
2 лице викал си викала си викало си викали сте
3 лице викал е викала е викало е викали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях викал бях викала бях викало бяхме викали
2 лице беше викал беше викала беше викало бяхте викали
3 лице беше викал беше викала беше викало бяха викали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще викам ще викаме
2 лице ще викаш ще викате
3 лице ще вика ще викат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм викал ще съм викала ще съм викало ще сме викали
2 лице ще си викал ще си викала ще си викало ще сте викали
3 лице ще е викал ще е викала ще е викало ще са викали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да викам щяхме да викаме
2 лице щеше да викаш щяхте да викате
3 лице щеше да вика щяха да викат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм викал щях да съм викала щях да съм викало щяхме да сме викали
2 лице щеше да си викал щеше да си викала щеше да си викало щяхте да сте викали
3 лице щеше да е викал щеше да е викала щеше да е викало щяха да са викали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице викал съм викала съм викало съм викали сме
2 лице викал си викала си викало си викали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице викал съм викала съм викало съм викали сме
2 лице викал си викала си викало си викали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм викал била съм викала било съм викало били сме викали
2 лице бил си викал била си викала било си викало били сте викали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да викам щяла съм да викам щяло съм да викам щели сме да викаме
2 лице щял си да викаш щяла си да викаш щяло си да викаш щели сте да викате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм викал щяла съм да съм викала щяло съм да съм викало щели сме да сме викали
2 лице щял си да си викал щяла си да си викала щяло си да си викало щели сте да сте викали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих викал бих викала бих викало бихме викали
2 лице би викал би викала би викало бихте викали
3 лице би викал би викала би викало биха викали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ви-кай ви-кай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род ви-кан
непълен член ви-ка-ния
пълен член ви-ка-ни-ят
женски род ви-ка-на
членувано ви-ка-на-та
среден род ви-ка-но
членувано ви-ка-но-то
множествено число ви-ка-ни
членувано ви-ка-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ви-кал
непълен член ви-ка-лия
пълен член ви-ка-ли-ят
женски род ви-ка-ла
членувано ви-ка-ла-та
среден род ви-ка-ло
членувано ви-ка-ло-то
множествено число ви-ка-ли
членувано ви-ка-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ви-кал
женски род ви-ка-ла
среден род ви-ка-ло
множествено число ви-ка-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род ви-кащ
непълен член ви-ка-щия
пълен член ви-ка-щи-ят
женски род ви-ка-ща
членувано ви-ка-ща-та
среден род ви-ка-що
членувано ви-ка-що-то
множествено число ви-ка-щи
членувано ви-ка-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

ви-кай-ки