извѝквам
—
преходен глагол от несвършен вид
(тип 186ti)
Значение
извѝкваш, несв. и извѝкам, св.
1. Издавам кратък вик или кратка реплика с висок глас. В тишината извика кратко птица. Здравей! — извика мъжът.
2. Кого/на кого. Виквам по име, за да се отзове или да дойде; призовавам, каня. — Иване! — извика му тя. Извикаха го при директора. Извикаха ни на сватба.
3. Прен. Какво. Предизвиквам, пораждам. Тази случка извика у мене тъга.
1. Издавам кратък вик или кратка реплика с висок глас. В тишината извика кратко птица. Здравей! — извика мъжът.
2. Кого/на кого. Виквам по име, за да се отзове или да дойде; призовавам, каня. — Иване! — извика му тя. Извикаха го при директора. Извикаха ни на сватба.
3. Прен. Какво. Предизвиквам, пораждам. Тази случка извика у мене тъга.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- езвиквам
- езвиквъм
- извиквъм
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
Лични глаголни форми
Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число | множествено число | |
---|---|---|
1 лице | из-вик-вам | из-вик-ва-ме |
2 лице | из-вик-ваш | из-вик-ва-те |
3 лице | из-вик-ва | из-вик-ват |
Минало свършено време (аорист)
единствено число | множествено число | |
---|---|---|
1 лице | из-вик-вах | из-вик-вах-ме |
2 лице | из-вик-ва | из-вик-вах-те |
3 лице | из-вик-ва | из-вик-ва-ха |
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число | множествено число | |
---|---|---|
1 лице | из-вик-вах | из-вик-вах-ме |
2 лице | из-вик-ва-ше | из-вик-вах-те |
3 лице | из-вик-ва-ше | из-вик-ва-ха |
Минало неопределено време (перфект)
единствено число | множествено число | |||
---|---|---|---|---|
мъжки род | женски род | среден род | ||
1 лице | извиквал съм | извиквала съм | извиквало съм | извиквали сме |
2 лице | извиквал си | извиквала си | извиквало си | извиквали сте |
3 лице | извиквал е | извиквала е | извиквало е | извиквали са |
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число | множествено число | |||
---|---|---|---|---|
мъжки род | женски род | среден род | ||
1 лице | бях извиквал | бях извиквала | бях извиквало | бяхме извиквали |
2 лице | беше извиквал | беше извиквала | беше извиквало | бяхте извиквали |
3 лице | беше извиквал | беше извиквала | беше извиквало | бяха извиквали |
Бъдеще време
единствено число | множествено число | |
---|---|---|
1 лице | ще извиквам | ще извикваме |
2 лице | ще извикваш | ще извиквате |
3 лице | ще извиква | ще извикват |
Бъдеще предварително време
единствено число | множествено число | |||
---|---|---|---|---|
мъжки род | женски род | среден род | ||
1 лице | ще съм извиквал | ще съм извиквала | ще съм извиквало | ще сме извиквали |
2 лице | ще си извиквал | ще си извиквала | ще си извиквало | ще сте извиквали |
3 лице | ще е извиквал | ще е извиквала | ще е извиквало | ще са извиквали |
Бъдеще време в миналото
единствено число | множествено число | |
---|---|---|
1 лице | щях да извиквам | щяхме да извикваме |
2 лице | щеше да извикваш | щяхте да извиквате |
3 лице | щеше да извиква | щяха да извикват |
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число | множествено число | |||
---|---|---|---|---|
мъжки род | женски род | среден род | ||
1 лице | щях да съм извиквал | щях да съм извиквала | щях да съм извиквало | щяхме да сме извиквали |
2 лице | щеше да си извиквал | щеше да си извиквала | щеше да си извиквало | щяхте да сте извиквали |
3 лице | щеше да е извиквал | щеше да е извиквала | щеше да е извиквало | щяха да са извиквали |
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число | множествено число | |||
---|---|---|---|---|
мъжки род | женски род | среден род | ||
1 лице | извиквал съм | извиквала съм | извиквало съм | извиквали сме |
2 лице | извиквал си | извиквала си | извиквало си | извиквали сте |
3 лице |
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число | множествено число | |||
---|---|---|---|---|
мъжки род | женски род | среден род | ||
1 лице | извиквал съм | извиквала съм | извиквало съм | извиквали сме |
2 лице | извиквал си | извиквала си | извиквало си | извиквали сте |
3 лице |
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число | множествено число | |||
---|---|---|---|---|
мъжки род | женски род | среден род | ||
1 лице | бил съм извиквал | била съм извиквала | било съм извиквало | били сме извиквали |
2 лице | бил си извиквал | била си извиквала | било си извиквало | били сте извиквали |
3 лице |
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число | множествено число | |||
---|---|---|---|---|
мъжки род | женски род | среден род | ||
1 лице | щял съм да извиквам | щяла съм да извиквам | щяло съм да извиквам | щели сме да извикваме |
2 лице | щял си да извикваш | щяла си да извикваш | щяло си да извикваш | щели сте да извиквате |
3 лице |
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число | множествено число | |||
---|---|---|---|---|
мъжки род | женски род | среден род | ||
1 лице | щял съм да съм извиквал | щяла съм да съм извиквала | щяло съм да съм извиквало | щели сме да сме извиквали |
2 лице | щял си да си извиквал | щяла си да си извиквала | щяло си да си извиквало | щели сте да сте извиквали |
3 лице |
Условно наклонение
единствено число | множествено число | |||
---|---|---|---|---|
мъжки род | женски род | среден род | ||
1 лице | бих извиквал | бих извиквала | бих извиквало | бихме извиквали |
2 лице | би извиквал | би извиквала | би извиквало | бихте извиквали |
3 лице | би извиквал | би извиквала | би извиквало | биха извиквали |
Повелително наклонение
единствено число | множествено число |
---|---|
из-вик-вай | из-вик-вай-те |
Причастия (отглаголни прилагателни)
Минало страдателно причастие
единствено число | мъжки род | из-вик-ван | |
---|---|---|---|
непълен член | из-вик-ва-ния | ||
пълен член | из-вик-ва-ни-ят | ||
женски род | из-вик-ва-на | ||
членувано | из-вик-ва-на-та | ||
среден род | из-вик-ва-но | ||
членувано | из-вик-ва-но-то | ||
множествено число | из-вик-ва-ни | ||
членувано | из-вик-ва-ни-те |
Минало свършено деятелно причастие
единствено число | мъжки род | из-вик-вал | |
---|---|---|---|
непълен член | из-вик-ва-лия | ||
пълен член | из-вик-ва-ли-ят | ||
женски род | из-вик-ва-ла | ||
членувано | из-вик-ва-ла-та | ||
среден род | из-вик-ва-ло | ||
членувано | из-вик-ва-ло-то | ||
множествено число | из-вик-ва-ли | ||
членувано | из-вик-ва-ли-те |
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число | мъжки род | из-вик-вал |
---|---|---|
женски род | из-вик-ва-ла | |
среден род | из-вик-ва-ло | |
множествено число | из-вик-ва-ли |
Сегашно деятелно причастие
единствено число | мъжки род | из-вик-ващ | |
---|---|---|---|
непълен член | из-вик-ва-щия | ||
пълен член | из-вик-ва-щи-ят | ||
женски род | из-вик-ва-ща | ||
членувано | из-вик-ва-ща-та | ||
среден род | из-вик-ва-що | ||
членувано | из-вик-ва-що-то | ||
множествено число | из-вик-ва-щи | ||
членувано | из-вик-ва-щи-те |