извиквам

Речник на българския език

извѝквам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

извѝкваш, несв. и извѝкам, св.
1. Издавам кратък вик или кратка реплика с висок глас. В тишината извика кратко птица. Здравей! — извика мъжът.
2. Кого/на кого. Виквам по име, за да се отзове или да дойде; призовавам, каня. — Иване! — извика му тя. Извикаха го при директора. Извикаха ни на сватба.
3. Прен. Какво. Предизвиквам, пораждам. Тази случка извика у мене тъга.

Грешни изписвания (3)

  • езвиквам
  • езвиквъм
  • извиквъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-вик-вам из-вик-ва-ме
2 лице из-вик-ваш из-вик-ва-те
3 лице из-вик-ва из-вик-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-вик-вах из-вик-вах-ме
2 лице из-вик-ва из-вик-вах-те
3 лице из-вик-ва из-вик-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-вик-вах из-вик-вах-ме
2 лице из-вик-ва-ше из-вик-вах-те
3 лице из-вик-ва-ше из-вик-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извиквал съм извиквала съм извиквало съм извиквали сме
2 лице извиквал си извиквала си извиквало си извиквали сте
3 лице извиквал е извиквала е извиквало е извиквали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях извиквал бях извиквала бях извиквало бяхме извиквали
2 лице беше извиквал беше извиквала беше извиквало бяхте извиквали
3 лице беше извиквал беше извиквала беше извиквало бяха извиквали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще извиквам ще извикваме
2 лице ще извикваш ще извиквате
3 лице ще извиква ще извикват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм извиквал ще съм извиквала ще съм извиквало ще сме извиквали
2 лице ще си извиквал ще си извиквала ще си извиквало ще сте извиквали
3 лице ще е извиквал ще е извиквала ще е извиквало ще са извиквали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да извиквам щяхме да извикваме
2 лице щеше да извикваш щяхте да извиквате
3 лице щеше да извиква щяха да извикват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм извиквал щях да съм извиквала щях да съм извиквало щяхме да сме извиквали
2 лице щеше да си извиквал щеше да си извиквала щеше да си извиквало щяхте да сте извиквали
3 лице щеше да е извиквал щеше да е извиквала щеше да е извиквало щяха да са извиквали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извиквал съм извиквала съм извиквало съм извиквали сме
2 лице извиквал си извиквала си извиквало си извиквали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извиквал съм извиквала съм извиквало съм извиквали сме
2 лице извиквал си извиквала си извиквало си извиквали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм извиквал била съм извиквала било съм извиквало били сме извиквали
2 лице бил си извиквал била си извиквала било си извиквало били сте извиквали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да извиквам щяла съм да извиквам щяло съм да извиквам щели сме да извикваме
2 лице щял си да извикваш щяла си да извикваш щяло си да извикваш щели сте да извиквате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм извиквал щяла съм да съм извиквала щяло съм да съм извиквало щели сме да сме извиквали
2 лице щял си да си извиквал щяла си да си извиквала щяло си да си извиквало щели сте да сте извиквали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих извиквал бих извиквала бих извиквало бихме извиквали
2 лице би извиквал би извиквала би извиквало бихте извиквали
3 лице би извиквал би извиквала би извиквало биха извиквали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-вик-вай из-вик-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-вик-ван
непълен член из-вик-ва-ния
пълен член из-вик-ва-ни-ят
женски род из-вик-ва-на
членувано из-вик-ва-на-та
среден род из-вик-ва-но
членувано из-вик-ва-но-то
множествено число из-вик-ва-ни
членувано из-вик-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-вик-вал
непълен член из-вик-ва-лия
пълен член из-вик-ва-ли-ят
женски род из-вик-ва-ла
членувано из-вик-ва-ла-та
среден род из-вик-ва-ло
членувано из-вик-ва-ло-то
множествено число из-вик-ва-ли
членувано из-вик-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-вик-вал
женски род из-вик-ва-ла
среден род из-вик-ва-ло
множествено число из-вик-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-вик-ващ
непълен член из-вик-ва-щия
пълен член из-вик-ва-щи-ят
женски род из-вик-ва-ща
членувано из-вик-ва-ща-та
среден род из-вик-ва-що
членувано из-вик-ва-що-то
множествено число из-вик-ва-щи
членувано из-вик-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-вик-вай-ки