възклицавам

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-к-ли-ца-вам	въз-к-ли-ца-ва-ме
2 лице	въз-к-ли-ца-ваш	въз-к-ли-ца-ва-те
3 лице	въз-к-ли-ца-ва	въз-к-ли-ца-ват

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-к-ли-ца-вах	въз-к-ли-ца-вах-ме
2 лице	въз-к-ли-ца-ва	въз-к-ли-ца-вах-те
3 лице	въз-к-ли-ца-ва	въз-к-ли-ца-ва-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-к-ли-ца-вах	въз-к-ли-ца-вах-ме
2 лице	въз-к-ли-ца-ва-ше	въз-к-ли-ца-вах-те
3 лице	въз-к-ли-ца-ва-ше	въз-к-ли-ца-ва-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възклицавал съм	възклицавала съм	възклицавало съм	възклицавали сме
2 лице	възклицавал си	възклицавала си	възклицавало си	възклицавали сте
3 лице	възклицавал е	възклицавала е	възклицавало е	възклицавали са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях възклицавал	бях възклицавала	бях възклицавало	бяхме възклицавали
2 лице	беше възклицавал	беше възклицавала	беше възклицавало	бяхте възклицавали
3 лице	беше възклицавал	беше възклицавала	беше възклицавало	бяха възклицавали

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще възклицавам	ще възклицаваме
2 лице	ще възклицаваш	ще възклицавате
3 лице	ще възклицава	ще възклицават

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм възклицавал	ще съм възклицавала	ще съм възклицавало	ще сме възклицавали
2 лице	ще си възклицавал	ще си възклицавала	ще си възклицавало	ще сте възклицавали
3 лице	ще е възклицавал	ще е възклицавала	ще е възклицавало	ще са възклицавали

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да възклицавам	щяхме да възклицаваме
2 лице	щеше да възклицаваш	щяхте да възклицавате
3 лице	щеше да възклицава	щяха да възклицават

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм възклицавал	щях да съм възклицавала	щях да съм възклицавало	щяхме да сме възклицавали
2 лице	щеше да си възклицавал	щеше да си възклицавала	щеше да си възклицавало	щяхте да сте възклицавали
3 лице	щеше да е възклицавал	щеше да е възклицавала	щеше да е възклицавало	щяха да са възклицавали

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възклицавал съм	възклицавала съм	възклицавало съм	възклицавали сме
2 лице	възклицавал си	възклицавала си	възклицавало си	възклицавали сте
3 лице	въз-к-ли-ца-вал възклицавал е	въз-к-ли-ца-ва-ла възклицавала е	въз-к-ли-ца-ва-ло възклицавало е	въз-к-ли-ца-ва-ли възклицавали са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възклицавал съм	възклицавала съм	възклицавало съм	възклицавали сме
2 лице	възклицавал си	възклицавала си	възклицавало си	възклицавали сте
3 лице	въз-к-ли-ца-вал възклицавал е	въз-к-ли-ца-ва-ла възклицавала е	въз-к-ли-ца-ва-ло възклицавало е	въз-к-ли-ца-ва-ли възклицавали са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм възклицавал	била съм възклицавала	било съм възклицавало	били сме възклицавали
2 лице	бил си възклицавал	била си възклицавала	било си възклицавало	били сте възклицавали
3 лице	бил възклицавал бил е възклицавал	била възклицавала била е възклицавала	било възклицавало било е възклицавало	били възклицавали били са възклицавали

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да възклицавам	щяла съм да възклицавам	щяло съм да възклицавам	щели сме да възклицаваме
2 лице	щял си да възклицаваш	щяла си да възклицаваш	щяло си да възклицаваш	щели сте да възклицавате
3 лице	щял да възклицава щял е да възклицава	щяла да възклицава щяла е да възклицава	щяло да възклицава щяло е да възклицава	щели да възклицават щели са да възклицават

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм възклицавал	щяла съм да съм възклицавала	щяло съм да съм възклицавало	щели сме да сме възклицавали
2 лице	щял си да си възклицавал	щяла си да си възклицавала	щяло си да си възклицавало	щели сте да сте възклицавали
3 лице	щял да е възклицавал щял е да е възклицавал	щяла да е възклицавала щяла е да е възклицавала	щяло да е възклицавало щяло е да е възклицавало	щели да са възклицавали щели са да са възклицавали

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих възклицавал	бих възклицавала	бих възклицавало	бихме възклицавали
2 лице	би възклицавал	би възклицавала	би възклицавало	бихте възклицавали
3 лице	би възклицавал	би възклицавала	би възклицавало	биха възклицавали

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
въз-к-ли-ца-вай	въз-к-ли-ца-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		въз-к-ли-ца-вал
		непълен член	въз-к-ли-ца-ва-лия
		пълен член	въз-к-ли-ца-ва-ли-ят
	женски род		въз-к-ли-ца-ва-ла
		членувано	въз-к-ли-ца-ва-ла-та
	среден род		въз-к-ли-ца-ва-ло
		членувано	въз-к-ли-ца-ва-ло-то
множествено число			въз-к-ли-ца-ва-ли
		членувано	въз-к-ли-ца-ва-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	въз-к-ли-ца-вал
	женски род	въз-к-ли-ца-ва-ла
	среден род	въз-к-ли-ца-ва-ло
множествено число		въз-к-ли-ца-ва-ли

Сегашно деятелно причастие

единствено число	мъжки род		въз-к-ли-ца-ващ
		непълен член	въз-к-ли-ца-ва-щия
		пълен член	въз-к-ли-ца-ва-щи-ят
	женски род		въз-к-ли-ца-ва-ща
		членувано	въз-к-ли-ца-ва-ща-та
	среден род		въз-к-ли-ца-ва-що
		членувано	въз-к-ли-ца-ва-що-то
множествено число			въз-к-ли-ца-ва-щи
		членувано	въз-к-ли-ца-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

въз-к-ли-ца-вай-ки