възклицавали

Речник на българския език

1. възклицавали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

възклицавали е производна форма на възклицавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. възклицавали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

възклицавали е производна форма на възклицавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. възклицавали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

възклицавали е производна форма на възклицавам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. възклицавали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

възклицавали е производна форма на възклицавам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).