възклицавахте

Речник на българския език

1. възклицавахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

възклицавахте е производна форма на възклицавам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. възклицавахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

възклицавахте е производна форма на възклицавам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).