бил съм възклицавал

Речник на българския език

1. бил съм възклицавал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм възклицавал е производна форма на възклицавам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).