възклицавала си

Речник на българския език

1. възклицавала си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

възклицавала си е производна форма на възклицавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. възклицавала си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

възклицавала си е производна форма на възклицавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. възклицавала си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

възклицавала си е производна форма на възклицавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).