възклицавал си

Речник на българския език

1. възклицавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възклицавал си е производна форма на възклицавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. възклицавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възклицавал си е производна форма на възклицавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. възклицавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възклицавал си е производна форма на възклицавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).