възклицавала съм

Речник на българския език

1. възклицавала съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

възклицавала съм е производна форма на възклицавам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. възклицавала съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

възклицавала съм е производна форма на възклицавам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

3. възклицавала съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

възклицавала съм е производна форма на възклицавам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).