възклицавала

Речник на българския език

1. възклицавала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възклицавала е производна форма на възклицавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. възклицавала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възклицавала е производна форма на възклицавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. възклицавала — мин. деят. св. прич. ж. р.

възклицавала е производна форма на възклицавам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. възклицавала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

възклицавала е производна форма на възклицавам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).