възклицава

Речник на българския език

1. възклицава — сег. вр., 3 л., ед. ч.

възклицава е производна форма на възклицавам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. възклицава — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

възклицава е производна форма на възклицавам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. възклицава — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

възклицава е производна форма на възклицавам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).