подвиквам

Речник на българския език

подвѝквам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

подвѝкваш, несв. и подвѝкна, св.
1. На кого. Викам, извиквам изведнъж или от време на време.
2. Карам се, нахоквам.

Грешни изписвания (3)

  • подвиквъм
  • пудвиквам
  • пудвиквъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице под-вик-вам под-вик-ва-ме
2 лице под-вик-ваш под-вик-ва-те
3 лице под-вик-ва под-вик-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице под-вик-вах под-вик-вах-ме
2 лице под-вик-ва под-вик-вах-те
3 лице под-вик-ва под-вик-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице под-вик-вах под-вик-вах-ме
2 лице под-вик-ва-ше под-вик-вах-те
3 лице под-вик-ва-ше под-вик-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице подвиквал съм подвиквала съм подвиквало съм подвиквали сме
2 лице подвиквал си подвиквала си подвиквало си подвиквали сте
3 лице подвиквал е подвиквала е подвиквало е подвиквали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях подвиквал бях подвиквала бях подвиквало бяхме подвиквали
2 лице беше подвиквал беше подвиквала беше подвиквало бяхте подвиквали
3 лице беше подвиквал беше подвиквала беше подвиквало бяха подвиквали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще подвиквам ще подвикваме
2 лице ще подвикваш ще подвиквате
3 лице ще подвиква ще подвикват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм подвиквал ще съм подвиквала ще съм подвиквало ще сме подвиквали
2 лице ще си подвиквал ще си подвиквала ще си подвиквало ще сте подвиквали
3 лице ще е подвиквал ще е подвиквала ще е подвиквало ще са подвиквали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да подвиквам щяхме да подвикваме
2 лице щеше да подвикваш щяхте да подвиквате
3 лице щеше да подвиква щяха да подвикват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм подвиквал щях да съм подвиквала щях да съм подвиквало щяхме да сме подвиквали
2 лице щеше да си подвиквал щеше да си подвиквала щеше да си подвиквало щяхте да сте подвиквали
3 лице щеше да е подвиквал щеше да е подвиквала щеше да е подвиквало щяха да са подвиквали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице подвиквал съм подвиквала съм подвиквало съм подвиквали сме
2 лице подвиквал си подвиквала си подвиквало си подвиквали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице подвиквал съм подвиквала съм подвиквало съм подвиквали сме
2 лице подвиквал си подвиквала си подвиквало си подвиквали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм подвиквал била съм подвиквала било съм подвиквало били сме подвиквали
2 лице бил си подвиквал била си подвиквала било си подвиквало били сте подвиквали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да подвиквам щяла съм да подвиквам щяло съм да подвиквам щели сме да подвикваме
2 лице щял си да подвикваш щяла си да подвикваш щяло си да подвикваш щели сте да подвиквате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм подвиквал щяла съм да съм подвиквала щяло съм да съм подвиквало щели сме да сме подвиквали
2 лице щял си да си подвиквал щяла си да си подвиквала щяло си да си подвиквало щели сте да сте подвиквали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих подвиквал бих подвиквала бих подвиквало бихме подвиквали
2 лице би подвиквал би подвиквала би подвиквало бихте подвиквали
3 лице би подвиквал би подвиквала би подвиквало биха подвиквали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
под-вик-вай под-вик-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род под-вик-ван
непълен член под-вик-ва-ния
пълен член под-вик-ва-ни-ят
женски род под-вик-ва-на
членувано под-вик-ва-на-та
среден род под-вик-ва-но
членувано под-вик-ва-но-то
множествено число под-вик-ва-ни
членувано под-вик-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род под-вик-вал
непълен член под-вик-ва-лия
пълен член под-вик-ва-ли-ят
женски род под-вик-ва-ла
членувано под-вик-ва-ла-та
среден род под-вик-ва-ло
членувано под-вик-ва-ло-то
множествено число под-вик-ва-ли
членувано под-вик-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род под-вик-вал
женски род под-вик-ва-ла
среден род под-вик-ва-ло
множествено число под-вик-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род под-вик-ващ
непълен член под-вик-ва-щия
пълен член под-вик-ва-щи-ят
женски род под-вик-ва-ща
членувано под-вик-ва-ща-та
среден род под-вик-ва-що
членувано под-вик-ва-що-то
множествено число под-вик-ва-щи
членувано под-вик-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

под-вик-вай-ки