вика

Речник на българския език

1. вика — ед. ч. непълен член

вика е производна форма на вик (ед. ч. непълен член).

2. вика — бройна форма

вика е производна форма на вик (бройна форма).

3. вика — сег. вр., 3 л., ед. ч.

вика е производна форма на викам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

4. вика — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

вика е производна форма на викам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

5. вика — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

вика е производна форма на викам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).