ко̀лкото — наречие (тип 188)
Значение
относ. мест. Като съюз. За въвеждане на подчинено изречение при характеристика на количество или степен на предмети/признаци от главното изречение. Ям, колкото искам. Колко лева да ти дам. — Дай ми, колкото можеш.
• Колкото — толкова. — В сложни изречения за означаване на взаимносвързани действия, между чиито степени има права или обратна пропорционалност. Колкото по-бързо, толкова по-добре. Колкото повече му се караш, толкова по-лошо става.
• Колкото да/колкото за да. — За въвеждане на финално изречение, с което се означава ограничена интензивност на действието от главното. Яде, колкото да не умре от глад. Добре, ще дойда, но колкото да изпием по едно кафе.
• Колкото до/колкото за. — За посочване темата на изказването. А колкото до мене, аз съм лесен. Колкото за Рашка, знаеш, че винаги е на ниво.
• Колкото и да. — За отстъпка. Колкото и да бързаш, не можеш го стигна.
• Колкото и да е. — В някаква, но малка степен, в някакво, но в малко количество. Колкото и да е, но все ще успея да изкарам някой лев.
• Колкото — толкова. — В сложни изречения за означаване на взаимносвързани действия, между чиито степени има права или обратна пропорционалност. Колкото по-бързо, толкова по-добре. Колкото повече му се караш, толкова по-лошо става.
• Колкото да/колкото за да. — За въвеждане на финално изречение, с което се означава ограничена интензивност на действието от главното. Яде, колкото да не умре от глад. Добре, ще дойда, но колкото да изпием по едно кафе.
• Колкото до/колкото за. — За посочване темата на изказването. А колкото до мене, аз съм лесен. Колкото за Рашка, знаеш, че винаги е на ниво.
• Колкото и да. — За отстъпка. Колкото и да бързаш, не можеш го стигна.
• Колкото и да е. — В някаква, но малка степен, в някакво, но в малко количество. Колкото и да е, но все ще успея да изкарам някой лев.
Грешни изписвания (3)
- колкоту
- колкуто
- колкуту