привиквам

Речник на българския език

привѝквам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

привикваш, несв. и привикам, св.
1. Започвам внезапно, но за кратко да викам.
2. Кого. Викам при себе си. Привиквам всички членове. привикваш, несв. и привикна, св. Добивам навик, привичка; свиквам, приучавам се, навиквам. Привикнах да уча вечер.

Грешни изписвания (3)

  • превиквам
  • превиквъм
  • привиквъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице при-вик-вам при-вик-ва-ме
2 лице при-вик-ваш при-вик-ва-те
3 лице при-вик-ва при-вик-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице при-вик-вах при-вик-вах-ме
2 лице при-вик-ва при-вик-вах-те
3 лице при-вик-ва при-вик-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице при-вик-вах при-вик-вах-ме
2 лице при-вик-ва-ше при-вик-вах-те
3 лице при-вик-ва-ше при-вик-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице привиквал съм привиквала съм привиквало съм привиквали сме
2 лице привиквал си привиквала си привиквало си привиквали сте
3 лице привиквал е привиквала е привиквало е привиквали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях привиквал бях привиквала бях привиквало бяхме привиквали
2 лице беше привиквал беше привиквала беше привиквало бяхте привиквали
3 лице беше привиквал беше привиквала беше привиквало бяха привиквали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще привиквам ще привикваме
2 лице ще привикваш ще привиквате
3 лице ще привиква ще привикват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм привиквал ще съм привиквала ще съм привиквало ще сме привиквали
2 лице ще си привиквал ще си привиквала ще си привиквало ще сте привиквали
3 лице ще е привиквал ще е привиквала ще е привиквало ще са привиквали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да привиквам щяхме да привикваме
2 лице щеше да привикваш щяхте да привиквате
3 лице щеше да привиква щяха да привикват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм привиквал щях да съм привиквала щях да съм привиквало щяхме да сме привиквали
2 лице щеше да си привиквал щеше да си привиквала щеше да си привиквало щяхте да сте привиквали
3 лице щеше да е привиквал щеше да е привиквала щеше да е привиквало щяха да са привиквали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице привиквал съм привиквала съм привиквало съм привиквали сме
2 лице привиквал си привиквала си привиквало си привиквали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице привиквал съм привиквала съм привиквало съм привиквали сме
2 лице привиквал си привиквала си привиквало си привиквали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм привиквал била съм привиквала било съм привиквало били сме привиквали
2 лице бил си привиквал била си привиквала било си привиквало били сте привиквали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да привиквам щяла съм да привиквам щяло съм да привиквам щели сме да привикваме
2 лице щял си да привикваш щяла си да привикваш щяло си да привикваш щели сте да привиквате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм привиквал щяла съм да съм привиквала щяло съм да съм привиквало щели сме да сме привиквали
2 лице щял си да си привиквал щяла си да си привиквала щяло си да си привиквало щели сте да сте привиквали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих привиквал бих привиквала бих привиквало бихме привиквали
2 лице би привиквал би привиквала би привиквало бихте привиквали
3 лице би привиквал би привиквала би привиквало биха привиквали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
при-вик-вай при-вик-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род при-вик-ван
непълен член при-вик-ва-ния
пълен член при-вик-ва-ни-ят
женски род при-вик-ва-на
членувано при-вик-ва-на-та
среден род при-вик-ва-но
членувано при-вик-ва-но-то
множествено число при-вик-ва-ни
членувано при-вик-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род при-вик-вал
непълен член при-вик-ва-лия
пълен член при-вик-ва-ли-ят
женски род при-вик-ва-ла
членувано при-вик-ва-ла-та
среден род при-вик-ва-ло
членувано при-вик-ва-ло-то
множествено число при-вик-ва-ли
членувано при-вик-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род при-вик-вал
женски род при-вик-ва-ла
среден род при-вик-ва-ло
множествено число при-вик-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род при-вик-ващ
непълен член при-вик-ва-щия
пълен член при-вик-ва-щи-ят
женски род при-вик-ва-ща
членувано при-вик-ва-ща-та
среден род при-вик-ва-що
членувано при-вик-ва-що-то
множествено число при-вик-ва-щи
членувано при-вик-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

при-вик-вай-ки