привикваха

Речник на българския език

1. привикваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

привикваха е производна форма на привиквам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. привикваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

привикваха е производна форма на привиквам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).