изревавам

Речник на българския език

изрева̀вам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

изрева̀ваш, несв. и изрева̀, св.
1. За човек или животно — надавам еднократно силен рев. Кравата изреваваше от време на време. Жената изрева високо и започна да нарежда.
2. Разг. За човек — изкрещявам силно, като рев. — Излизай веднага! — изрева той.
3. Прен. За машина, мотор — надавам еднократен вой.

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • езревавам
  • езревавъм
  • езривавам
  • езривавъм
  • изревавъм
  • изривавам
  • изривавъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-ре-ва-вам из-ре-ва-ва-ме
2 лице из-ре-ва-ваш из-ре-ва-ва-те
3 лице из-ре-ва-ва из-ре-ва-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-ре-ва-вах из-ре-ва-вах-ме
2 лице из-ре-ва-ва из-ре-ва-вах-те
3 лице из-ре-ва-ва из-ре-ва-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-ре-ва-вах из-ре-ва-вах-ме
2 лице из-ре-ва-ва-ше из-ре-ва-вах-те
3 лице из-ре-ва-ва-ше из-ре-ва-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изревавал съм изревавала съм изревавало съм изревавали сме
2 лице изревавал си изревавала си изревавало си изревавали сте
3 лице изревавал е изревавала е изревавало е изревавали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изревавал бях изревавала бях изревавало бяхме изревавали
2 лице беше изревавал беше изревавала беше изревавало бяхте изревавали
3 лице беше изревавал беше изревавала беше изревавало бяха изревавали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изревавам ще изреваваме
2 лице ще изреваваш ще изревавате
3 лице ще изревава ще изревават
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изревавал ще съм изревавала ще съм изревавало ще сме изревавали
2 лице ще си изревавал ще си изревавала ще си изревавало ще сте изревавали
3 лице ще е изревавал ще е изревавала ще е изревавало ще са изревавали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изревавам щяхме да изреваваме
2 лице щеше да изреваваш щяхте да изревавате
3 лице щеше да изревава щяха да изревават
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изревавал щях да съм изревавала щях да съм изревавало щяхме да сме изревавали
2 лице щеше да си изревавал щеше да си изревавала щеше да си изревавало щяхте да сте изревавали
3 лице щеше да е изревавал щеше да е изревавала щеше да е изревавало щяха да са изревавали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изревавал съм изревавала съм изревавало съм изревавали сме
2 лице изревавал си изревавала си изревавало си изревавали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изревавал съм изревавала съм изревавало съм изревавали сме
2 лице изревавал си изревавала си изревавало си изревавали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изревавал била съм изревавала било съм изревавало били сме изревавали
2 лице бил си изревавал била си изревавала било си изревавало били сте изревавали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изревавам щяла съм да изревавам щяло съм да изревавам щели сме да изреваваме
2 лице щял си да изреваваш щяла си да изреваваш щяло си да изреваваш щели сте да изревавате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изревавал щяла съм да съм изревавала щяло съм да съм изревавало щели сме да сме изревавали
2 лице щял си да си изревавал щяла си да си изревавала щяло си да си изревавало щели сте да сте изревавали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изревавал бих изревавала бих изревавало бихме изревавали
2 лице би изревавал би изревавала би изревавало бихте изревавали
3 лице би изревавал би изревавала би изревавало биха изревавали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-ре-ва-вай из-ре-ва-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ре-ва-вал
непълен член из-ре-ва-ва-лия
пълен член из-ре-ва-ва-ли-ят
женски род из-ре-ва-ва-ла
членувано из-ре-ва-ва-ла-та
среден род из-ре-ва-ва-ло
членувано из-ре-ва-ва-ло-то
множествено число из-ре-ва-ва-ли
членувано из-ре-ва-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ре-ва-вал
женски род из-ре-ва-ва-ла
среден род из-ре-ва-ва-ло
множествено число из-ре-ва-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ре-ва-ващ
непълен член из-ре-ва-ва-щия
пълен член из-ре-ва-ва-щи-ят
женски род из-ре-ва-ва-ща
членувано из-ре-ва-ва-ща-та
среден род из-ре-ва-ва-що
членувано из-ре-ва-ва-що-то
множествено число из-ре-ва-ва-щи
членувано из-ре-ва-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-ре-ва-вай-ки