изрева

Речник на българския език

изрева̀ непреходен глагол от свършен вид (тип 151it) редактиране

Значение

изревѐш, мин. св. изрева̀х, мин. прич. изрева̀л, св.вж. изревавам.

Грешни изписвания (7)

  • езрева
  • езревъ
  • езрива
  • езривъ
  • изревъ
  • изрива
  • изривъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-ре-ва из-ре-вем
2 лице из-ре-веш из-ре-ве-те
3 лице из-ре-ве из-ре-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-ре-вах из-ре-вах-ме
2 лице из-ре-ва из-ре-вах-те
3 лице из-ре-ва из-ре-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-ре-вях из-ре-вях-ме
2 лице из-ре-ве-ше из-ре-вях-те
3 лице из-ре-ве-ше из-ре-вя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изревал съм изревала съм изревало съм изревали сме
2 лице изревал си изревала си изревало си изревали сте
3 лице изревал е изревала е изревало е изревали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изревал бях изревала бях изревало бяхме изревали
2 лице беше изревал беше изревала беше изревало бяхте изревали
3 лице беше изревал беше изревала беше изревало бяха изревали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изрева ще изревем
2 лице ще изревеш ще изревете
3 лице ще изреве ще изреват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изревал ще съм изревала ще съм изревало ще сме изревали
2 лице ще си изревал ще си изревала ще си изревало ще сте изревали
3 лице ще е изревал ще е изревала ще е изревало ще са изревали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изрева щяхме да изревем
2 лице щеше да изревеш щяхте да изревете
3 лице щеше да изреве щяха да изреват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изревал щях да съм изревала щях да съм изревало щяхме да сме изревали
2 лице щеше да си изревал щеше да си изревала щеше да си изревало щяхте да сте изревали
3 лице щеше да е изревал щеше да е изревала щеше да е изревало щяха да са изревали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изревял съм изревяла съм изревяло съм изревели сме
2 лице изревял си изревяла си изревяло си изревели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изревал съм изревала съм изревало съм изревали сме
2 лице изревал си изревала си изревало си изревали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изревал била съм изревала било съм изревало били сме изревали
2 лице бил си изревал била си изревала било си изревало били сте изревали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изрева щяла съм да изрева щяло съм да изрева щели сме да изревем
2 лице щял си да изревеш щяла си да изревеш щяло си да изревеш щели сте да изревете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изревал щяла съм да съм изревала щяло съм да съм изревало щели сме да сме изревали
2 лице щял си да си изревал щяла си да си изревала щяло си да си изревало щели сте да сте изревали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изревал бих изревала бих изревало бихме изревали
2 лице би изревал би изревала би изревало бихте изревали
3 лице би изревал би изревала би изревало биха изревали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-ре-ви из-ре-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ре-вал
непълен член из-ре-ва-лия
пълен член из-ре-ва-ли-ят
женски род из-ре-ва-ла
членувано из-ре-ва-ла-та
среден род из-ре-ва-ло
членувано из-ре-ва-ло-то
множествено число из-ре-ва-ли
членувано из-ре-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ре-вял
женски род из-ре-вя-ла
среден род из-ре-вя-ло
множествено число из-ре-ве-ли