канел

Речник на българския език

1. канел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

канел е производна форма на каня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. канел — мин. деят. несв. прич. м. р.

канел е производна форма на каня (мин. деят. несв. прич. м. р.).