канили

Речник на българския език

1. канили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

канили е производна форма на каня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. канили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

канили е производна форма на каня (мин. деят. св. прич. мн. ч.).