кани

Речник на българския език

1. кани — мн. ч.

кани е производна форма на кана (мн. ч.).

2. кани — сег. вр., 3 л., ед. ч.

кани е производна форма на каня (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. кани — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

кани е производна форма на каня (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. кани — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

кани е производна форма на каня (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. кани — повелително наклонение, ед. ч.

кани е производна форма на каня (повелително наклонение, ед. ч.).