моля

Речник на българския език

1. мо̀ля — преходен глагол от несвършен вид (тип 173ti) редактиране

Значение

мо̀лиш, мин. св. мо̀лих и молѝх, мин. прич. мо̀лил и молѝл, несв.
1. Кого, За какво. Обръщам се с молба; зова, призовавам. Моля те за помощ.
2. В речевия етикет — при учтива заповед, за смекчаване на заповед. Моля, запазете тишина!
3. Като част. В речевия етикет — за учтива покана, подкана, а също в обръщение. Заповядайте, моля. Кажете, моля. Извинете, моля. Моля, господине.
4. Като част. В речевия етикет — за въпрос при молба да се повтори казаното. – Моля? Не чух добре какво казахте.
5. Като част. В речевия етикет — в отговор на благодарност. Благодаря Ви. — Моля, няма защо.
6. Като част. За привличане на вниманието или при възражение. Моля, искам думата! Моля, моля, без такива инсинуации! – моля се. 1. Произнасям молитва. По цял ден се молят, не работят.
2. На кого. Обръщам се с молба. Молих му се да не казва, не ме послуша.
3. Желая, надявам се, иска ми се. Моля се само да не дойдат утре.
• Моля ти се/моля ви се. 1. — При свойско обръщение с молба. Хайде, моля ти се, ела с мене!
2. При възмущение, възражение. Виж я ти, моля ти се!

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • молъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице мо-ля мо-лим
2 лице мо-лиш мо-ли-те
3 лице мо-ли мо-лят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице мо-лих мо-лих-ме
2 лице мо-ли мо-лих-те
3 лице мо-ли мо-ли-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице мо-лех мо-лех-ме
2 лице мо-ле-ше мо-лех-те
3 лице мо-ле-ше мо-ле-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице молил съм молила съм молило съм молили сме
2 лице молил си молила си молило си молили сте
3 лице молил е молила е молило е молили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях молил бях молила бях молило бяхме молили
2 лице беше молил беше молила беше молило бяхте молили
3 лице беше молил беше молила беше молило бяха молили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще моля ще молим
2 лице ще молиш ще молите
3 лице ще моли ще молят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм молил ще съм молила ще съм молило ще сме молили
2 лице ще си молил ще си молила ще си молило ще сте молили
3 лице ще е молил ще е молила ще е молило ще са молили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да моля щяхме да молим
2 лице щеше да молиш щяхте да молите
3 лице щеше да моли щяха да молят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм молил щях да съм молила щях да съм молило щяхме да сме молили
2 лице щеше да си молил щеше да си молила щеше да си молило щяхте да сте молили
3 лице щеше да е молил щеше да е молила щеше да е молило щяха да са молили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице молел съм молела съм молело съм молели сме
2 лице молел си молела си молело си молели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице молил съм молила съм молило съм молили сме
2 лице молил си молила си молило си молили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм молил била съм молила било съм молило били сме молили
2 лице бил си молил била си молила било си молило били сте молили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да моля щяла съм да моля щяло съм да моля щели сме да молим
2 лице щял си да молиш щяла си да молиш щяло си да молиш щели сте да молите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм молил щяла съм да съм молила щяло съм да съм молило щели сме да сме молили
2 лице щял си да си молил щяла си да си молила щяло си да си молило щели сте да сте молили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих молил бих молила бих молило бихме молили
2 лице би молил би молила би молило бихте молили
3 лице би молил би молила би молило биха молили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
мо-ли мо-ле-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род мо-лен
непълен член мо-ле-ния
пълен член мо-ле-ни-ят
женски род мо-ле-на
членувано мо-ле-на-та
среден род мо-ле-но
членувано мо-ле-но-то
множествено число мо-ле-ни
членувано мо-ле-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род мо-лил
непълен член мо-ли-лия
пълен член мо-ли-ли-ят
женски род мо-ли-ла
членувано мо-ли-ла-та
среден род мо-ли-ло
членувано мо-ли-ло-то
множествено число мо-ли-ли
членувано мо-ли-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род мо-лел
женски род мо-ле-ла
среден род мо-ле-ло
множествено число мо-ле-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род мо-лещ
непълен член мо-ле-щия
пълен член мо-ле-щи-ят
женски род мо-ле-ща
членувано мо-ле-ща-та
среден род мо-ле-що
членувано мо-ле-що-то
множествено число мо-ле-щи
членувано мо-ле-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

мо-лей-ки

2. мо̀ля — междуметие (тип 190) редактиране

Значение

мо̀лиш, мин. св. мо̀лих и молѝх, мин. прич. мо̀лил и молѝл, несв.
1. Кого, За какво. Обръщам се с молба; зова, призовавам. Моля те за помощ.
2. В речевия етикет — при учтива заповед, за смекчаване на заповед. Моля, запазете тишина!
3. Като част. В речевия етикет — за учтива покана, подкана, а също в обръщение. Заповядайте, моля. Кажете, моля. Извинете, моля. Моля, господине.
4. Като част. В речевия етикет — за въпрос при молба да се повтори казаното. – Моля? Не чух добре какво казахте.
5. Като част. В речевия етикет — в отговор на благодарност. Благодаря Ви. — Моля, няма защо.
6. Като част. За привличане на вниманието или при възражение. Моля, искам думата! Моля, моля, без такива инсинуации! – моля се. 1. Произнасям молитва. По цял ден се молят, не работят.
2. На кого. Обръщам се с молба. Молих му се да не казва, не ме послуша.
3. Желая, надявам се, иска ми се. Моля се само да не дойдат утре.
• Моля ти се/моля ви се. 1. — При свойско обръщение с молба. Хайде, моля ти се, ела с мене!
2. При възмущение, възражение. Виж я ти, моля ти се!

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • молъ

Връзки