измолвам

Речник на българския език

измо̀лвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

измо̀лваш, несв. и измо̀ля, св.; Какво. Чрез дълго молене получавам. Измолих пари за обувки. Измолих да отида на дискотека.

Грешни изписвания (3)

  • езмолвам
  • езмолвъм
  • измолвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-мол-вам из-мол-ва-ме
2 лице из-мол-ваш из-мол-ва-те
3 лице из-мол-ва из-мол-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-мол-вах из-мол-вах-ме
2 лице из-мол-ва из-мол-вах-те
3 лице из-мол-ва из-мол-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-мол-вах из-мол-вах-ме
2 лице из-мол-ва-ше из-мол-вах-те
3 лице из-мол-ва-ше из-мол-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измолвал съм измолвала съм измолвало съм измолвали сме
2 лице измолвал си измолвала си измолвало си измолвали сте
3 лице измолвал е измолвала е измолвало е измолвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях измолвал бях измолвала бях измолвало бяхме измолвали
2 лице беше измолвал беше измолвала беше измолвало бяхте измолвали
3 лице беше измолвал беше измолвала беше измолвало бяха измолвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще измолвам ще измолваме
2 лице ще измолваш ще измолвате
3 лице ще измолва ще измолват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм измолвал ще съм измолвала ще съм измолвало ще сме измолвали
2 лице ще си измолвал ще си измолвала ще си измолвало ще сте измолвали
3 лице ще е измолвал ще е измолвала ще е измолвало ще са измолвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да измолвам щяхме да измолваме
2 лице щеше да измолваш щяхте да измолвате
3 лице щеше да измолва щяха да измолват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм измолвал щях да съм измолвала щях да съм измолвало щяхме да сме измолвали
2 лице щеше да си измолвал щеше да си измолвала щеше да си измолвало щяхте да сте измолвали
3 лице щеше да е измолвал щеше да е измолвала щеше да е измолвало щяха да са измолвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измолвал съм измолвала съм измолвало съм измолвали сме
2 лице измолвал си измолвала си измолвало си измолвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измолвал съм измолвала съм измолвало съм измолвали сме
2 лице измолвал си измолвала си измолвало си измолвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм измолвал била съм измолвала било съм измолвало били сме измолвали
2 лице бил си измолвал била си измолвала било си измолвало били сте измолвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да измолвам щяла съм да измолвам щяло съм да измолвам щели сме да измолваме
2 лице щял си да измолваш щяла си да измолваш щяло си да измолваш щели сте да измолвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм измолвал щяла съм да съм измолвала щяло съм да съм измолвало щели сме да сме измолвали
2 лице щял си да си измолвал щяла си да си измолвала щяло си да си измолвало щели сте да сте измолвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих измолвал бих измолвала бих измолвало бихме измолвали
2 лице би измолвал би измолвала би измолвало бихте измолвали
3 лице би измолвал би измолвала би измолвало биха измолвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-мол-вай из-мол-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-мол-ван
непълен член из-мол-ва-ния
пълен член из-мол-ва-ни-ят
женски род из-мол-ва-на
членувано из-мол-ва-на-та
среден род из-мол-ва-но
членувано из-мол-ва-но-то
множествено число из-мол-ва-ни
членувано из-мол-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-мол-вал
непълен член из-мол-ва-лия
пълен член из-мол-ва-ли-ят
женски род из-мол-ва-ла
членувано из-мол-ва-ла-та
среден род из-мол-ва-ло
членувано из-мол-ва-ло-то
множествено число из-мол-ва-ли
членувано из-мол-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-мол-вал
женски род из-мол-ва-ла
среден род из-мол-ва-ло
множествено число из-мол-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-мол-ващ
непълен член из-мол-ва-щия
пълен член из-мол-ва-щи-ят
женски род из-мол-ва-ща
членувано из-мол-ва-ща-та
среден род из-мол-ва-що
членувано из-мол-ва-що-то
множествено число из-мол-ва-щи
членувано из-мол-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-мол-вай-ки