измолва

Речник на българския език

1. измолва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

измолва е производна форма на измолвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. измолва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

измолва е производна форма на измолвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. измолва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

измолва е производна форма на измолвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).