измолвала

Речник на българския език

1. измолвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

измолвала е производна форма на измолвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. измолвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

измолвала е производна форма на измолвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. измолвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

измолвала е производна форма на измолвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. измолвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

измолвала е производна форма на измолвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).