молба

Речник на българския език

молба̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. молбѝ, ж.
1. Обръщение към някого, което призовава да се удовлетворят някакви нужди или да се изпълнят някакви желания. Имам молба към тебе.
2. Писмено заявление по установен образец; прошение. Подадох молба до директора.

Грешни изписвания (3)

  • молбъ
  • мулба
  • мулбъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мол-ба
членувано мол-ба-та
мн.ч. мол-би
членувано мол-би-те
звателна форма