петиция

Речник на българския език

петѝция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. петѝции, ж. Колективна молба в писмена форма, отправена към официалната власт.

Грешни изписвания (11)

  • петицеа
  • петицеъ
  • петицея
  • петициа
  • петициъ
  • питицеа
  • питицеъ
  • питицея
  • питициа
  • питициъ
  • питиция

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пе-ти-ция
членувано пе-ти-ци-я-та
мн.ч. пе-ти-ции
членувано пе-ти-ци-и-те
звателна форма