просба

Речник на българския език

про̀сба съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. просби, ж. Остар. Молба.

Грешни изписвания (3)

  • прозба
  • прозбъ
  • просбъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прос-ба
членувано прос-ба-та
мн.ч. прос-би
членувано прос-би-те
звателна форма