молил си

Речник на българския език

1. молил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

молил си е производна форма на моля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. молил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

молил си е производна форма на моля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).