молило

Речник на българския език

1. молило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

молило е производна форма на моля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. молило — мин. деят. св. прич. ср. р.

молило е производна форма на моля (мин. деят. св. прич. ср. р.).