отправям

Речник на българския език

отпра̀вям — преходен глагол от несвършен вид (тип 187ti) редактиране

Значение

отпра̀вяш, несв. и отпра̀вя, св.
1. Кого, какво. Изпращам в определена посока, насочвам. Отправям поглед. Отправям писмо към някого.
2. В съчетание със съществителни имена — осъществявам действието, изразено със съществителното. Отправям закани (заканвам се). Отправям обвинение (обвинявам).
отправям се/отправя се. 1. — Насочвам се към нещо, тръгвам. Отправих се към парка.
2. Отнасям се, визирам.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • отправъм
  • утправъм
  • утправям

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице от-п-ра-вям от-п-ра-вя-ме
2 лице от-п-ра-вяш от-п-ра-вя-те
3 лице от-п-ра-вя от-п-ра-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице от-п-ра-вях от-п-ра-вях-ме
2 лице от-п-ра-вя от-п-ра-вях-те
3 лице от-п-ра-вя от-п-ра-вя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице от-п-ра-вях от-п-ра-вях-ме
2 лице от-п-ра-вя-ше от-п-ра-вях-те
3 лице от-п-ра-вя-ше от-п-ра-вя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отправял съм отправяла съм отправяло съм отправяли сме
2 лице отправял си отправяла си отправяло си отправяли сте
3 лице отправял е отправяла е отправяло е отправяли са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях отправял бях отправяла бях отправяло бяхме отправяли
2 лице беше отправял беше отправяла беше отправяло бяхте отправяли
3 лице беше отправял беше отправяла беше отправяло бяха отправяли
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще отправям ще отправяме
2 лице ще отправяш ще отправяте
3 лице ще отправя ще отправят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм отправял ще съм отправяла ще съм отправяло ще сме отправяли
2 лице ще си отправял ще си отправяла ще си отправяло ще сте отправяли
3 лице ще е отправял ще е отправяла ще е отправяло ще са отправяли
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да отправям щяхме да отправяме
2 лице щеше да отправяш щяхте да отправяте
3 лице щеше да отправя щяха да отправят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм отправял щях да съм отправяла щях да съм отправяло щяхме да сме отправяли
2 лице щеше да си отправял щеше да си отправяла щеше да си отправяло щяхте да сте отправяли
3 лице щеше да е отправял щеше да е отправяла щеше да е отправяло щяха да са отправяли
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отправял съм отправяла съм отправяло съм отправяли сме
2 лице отправял си отправяла си отправяло си отправяли сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отправял съм отправяла съм отправяло съм отправяли сме
2 лице отправял си отправяла си отправяло си отправяли сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм отправял била съм отправяла било съм отправяло били сме отправяли
2 лице бил си отправял била си отправяла било си отправяло били сте отправяли
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да отправям щяла съм да отправям щяло съм да отправям щели сме да отправяме
2 лице щял си да отправяш щяла си да отправяш щяло си да отправяш щели сте да отправяте
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм отправял щяла съм да съм отправяла щяло съм да съм отправяло щели сме да сме отправяли
2 лице щял си да си отправял щяла си да си отправяла щяло си да си отправяло щели сте да сте отправяли
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих отправял бих отправяла бих отправяло бихме отправяли
2 лице би отправял би отправяла би отправяло бихте отправяли
3 лице би отправял би отправяла би отправяло биха отправяли
Повелително наклонение
единствено число множествено число
от-п-ра-вяй от-п-ра-вяй-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род от-п-ра-вян
непълен член от-п-ра-вя-ния
пълен член от-п-ра-вя-ни-ят
женски род от-п-ра-вя-на
членувано от-п-ра-вя-на-та
среден род от-п-ра-вя-но
членувано от-п-ра-вя-но-то
множествено число от-п-ра-вя-ни
членувано от-п-ра-вя-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род от-п-ра-вял
непълен член от-п-ра-вя-лия
пълен член от-п-ра-вя-ли-ят
женски род от-п-ра-вя-ла
членувано от-п-ра-вя-ла-та
среден род от-п-ра-вя-ло
членувано от-п-ра-вя-ло-то
множествено число от-п-ра-вя-ли
членувано от-п-ра-вя-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род от-п-ра-вял
женски род от-п-ра-вя-ла
среден род от-п-ра-вя-ло
множествено число от-п-ра-вя-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род от-п-ра-вящ
непълен член от-п-ра-вя-щия
пълен член от-п-ра-вя-щи-ят
женски род от-п-ра-вя-ща
членувано от-п-ра-вя-ща-та
среден род от-п-ра-вя-що
членувано от-п-ра-вя-що-то
множествено число от-п-ра-вя-щи
членувано от-п-ра-вя-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

от-п-ра-вяй-ки

Връзки