възглас

Речник на българския език

въ̀зглас съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. въ̀згласи, (два) въ̀згласа, м. Дума или думи, произнесени високо за изразяване на отношение. Възгласите на одобрение не стихваха.

Грешни изписвания (1)

  • възглъс

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въз-г-лас
непълен член въз-г-ла-са
пълен член въз-г-ла-сът
мн.ч. въз-г-ла-си
членувано въз-г-ла-си-те
бройна форма въз-г-ла-са
звателна форма