възклик

Речник на българския език

въ̀зклик съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. въ̀зклици, (два) въ̀зклика, м. Възглас, вик.

Грешни изписвания (1)

  • възклек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въз-к-лик
непълен член въз-к-ли-ка
пълен член въз-к-ли-кът
мн.ч. въз-к-ли-ци
членувано въз-к-ли-ци-те
бройна форма въз-к-ли-ка
звателна форма