пиян

Речник на българския език

пия̀н прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

пия̀на, пия̀но, мн. пия̀ни, прил.
1. Който е погълнал голямо количество алкохол. Пиян човек.
2. Прен. Който е обхванат и замаян от силно чувство. Пиян от любов.Пиян-залян. Много пиян.

Грешни изписвания (1)

  • пеян

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пи-ян
непълен член пи-я-ния
пълен член пи-я-ни-ят
ж. р. пи-я-на
членувано пи-я-на-та
ср. р. пи-я-но
членувано пи-я-но-то
мн. ч. пи-я-ни
членувано пи-я-ни-те