пияница

Речник на българския език

пия̀ница съществително име, мъжки род (тип 38b) редактиране

Значение

мн. пия̀ници, м. и ж. Човек, който пиянства; алкохолик.

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • пеянеца
  • пеянецъ
  • пеяница
  • пеяницъ
  • пиянеца
  • пиянецъ
  • пияницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пи-я-ни-ца
непълен член пи-я-ни-ца-та
пълен член пи-я-ни-ца-та
мн.ч. пи-я-ни-ци
членувано пи-я-ни-ци-те
бройна форма пи-я-ни-ци
звателна форма пи-я-ни-цо